автор: Angelche

Подмина влакът моята гара,
на перона стоя си и чакам,
а гарата порутена, стара
с ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове,
разбирам, че бавно настъпва зима,
прегоряха червените макове,
нали и други влакове ще има.
Отново готова за пътешествие
в дава куфара багажа събрах
жена ли съм или пък бедствие,
да чакам следващия влак избрах.
Отнех тъгата от сърцето,
на дъното на куфара поставих я,
върху нея сгънах вярата и ето
надеждата опънах я, изгладих я.
Поставих после спомени…мечти,
прилежно мислите си подредих,
а най- отгоре сложих да лежи
закъснялата любов и този стих.
Сега стоя на гарата и чакам влак,
куфар до краката, чантата на рамо
подмина ли, пропуснах ли го пак.
Твоят влак за мен да дойде само.