автор: vesan

Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих й посвещава, купува й цветя,

но тя не се усмихва, тъга лежи в очите.
Когато отминава студен и резервиран
кокетно го ласкае. Приятелките пита
харесват ли го, после през сълзи се нервира.

Ту тиха е, ту дива, ту мила, ту жестока.
Когато слънце грее във сълзи се залива,
а весело подскача, танцува без посока
когато дъжд се лее. Спокойна, търпелива

хаплива, саркастична, загадка непонятна,
да знаеш, брат, за мене жената си остава.
А може би това е, с което вероятно,
сърцето ми наивно, тя винаги пленява.