автор: vesan

Порутен стар дувар обрасъл с бурен,
изгнила порта виснала на тел,
надничат зад рисунъка ажурен
на мрежата, която е изплел
сред клонките на шипковия храст
един тантурест паяк. Само той
единствено все още има власт
над спомените в този дом. Покой
и тиха горест тегнат. Уморено
и глухо скърца старият чардак
под стъпките на вятъра. Студено
от входната врата полъхва мрак.
Отдавна вече прашният хлапак
играещ на стражари и апаши
с приятели под този стар чардак
превърна се във мъж. Отново прашни,
но този път с прахта на възрастта
косите ми над скулите белеят.
Завърнах се, тъй както при пръстта
плодът узрял завръща се. От нея
към слънцето стебло да извиси.
Пристъпям плахо в дядовата къща.
- Забравен дом, прости! Нали не си
разсърден, че момчето се завръща
едва сега, след толкова години
при тебе, бащин дом. През твоя праг
под покрива смирено ще премине
във тялото на мъж един хлапак.