автор: mitkoeapostolov

На този свят не съм научил много. Но има един урок, който си спомням и до днес и който ми напомня за смисъла на живота. Преподаде ми го леля ми Цветелина.
„На този свят, моето момче, всяко нещо си има предназначение. Нищо не съществува просто така. Ето например, дори цветята, които отглеждам имат практично приложение- всяка неделя ги бера, подреждам ги в букети, и ги продавам. Така изкарвам допълнителни пари, с които ти купувам книжка за оцветяване със супер герои за Коледа. Разбра ли ме?”
„Разбрах”, отговорих аз с пълното неразбиране на шест годишно дете.
След няколко месеца леля Цветелина почина. Майка обра всички цветя от градината ѝ и украси с тях ковчега. Докато гробарите спускаха дървения сандък в трапа, аз тъжно си мислех, че с прагматичните цветя на леля ми, в гроба се спускаше и смисъла на живота.