автор: Albatros

... май, поетът вампиряса, нито пише, нито спи,
с някой стар авер на маса пие чайче от липи,
няма пукната стотинка, триж по-беден от преди,
в Шишковата си градинка сам на пейката седи,
гледам как си вади хляба изпод ризката жарсе –
делва го с квартална баба – или с уличното псе,
сутрин смъква се на плажа и вълните си брои,

все невписал се в пейзажа с мазни маслени бои,
може би съвсем излишен, вперил е във нас очи? –
глупости четем – и пишем, а поетът си мълчи,
срича Лермонтов и Пушкин, техен верен ученик,
уж, живее, но наужким! – ни сюблимен, ни велик,
някой ден ще си отиде – с пейката си отлетял! –
подир изгрева сафриден вейнал своя топъл шал.

3 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 13, 00 ч .