"Какво ли са правили тези кости, когато върху тях е имало тяло?"
Андрей Платонов
Сковах набързо ешафода
за твойта екзекуция.
Ей,виж,събира се народа-
той длъжен е по конституция
да види
главата ти как пада в коша,
за да не би да
търси пример в славата ти лоша.
Виж тоз дръвник и този меч-
олтар и хладна справедливост;
хей,краят ти настъпва веч!
От мене ти не чакай милост!
Плачи!Плачи!
Не ща да зная твойто провинение!
Невинен си?
Виновен си,
дори затуй че плод си на сношение!
Пр:Не се плаши-
добър съм аз
в това което върша.
Пипни с кутре
туй острие-
то всичко сторва в мърша.
Жена и майка и деца
защо си изоставил?
Да търсиш правда по света?
Е виж,не си се справил...
Ха!`айде,мен ще убеждаваш
че служа на сатрапска власт!
Ти май на нещо се надяваш,
но мой е твоя сетен час.
Виж тез мъже и тез жени-
за тях си бил надежда;
но кой от тях за теб,кажи,
ще вдигне меч?Изглежда
няма кой,нали?
Тъй винаги било е,брат:
покорен меч не го посича;
и по-добре е да си сляп,
да бъдеш глух,да не изричаш
нещата с имена на глас.
Ако ли не-ще дойда аз!
Не те презирам,
ни обичам;
в мен няма страст,
ни фанатизъм;
работя с професионализъм!
От своя занаят разбирам,
и само в меча си се вричам-
той бляскав е,но носи здрач...
Щом дойде време да умирам,
сина си с него ще окича-
и той кат мен ще е палач!
Пр:Не се плаши-
косач съм аз,
кося глави бунтовни.
Не ще боли!
Не ме моли-
не можеш да ме трогнеш.
Качи се сам на ешафода,
легни на кръвния дръвник-
от теб очаква туй народа,
да бъдеш жертвен мъченик!
Извикай нещо патетично,
кажи:"Ей,братя,бог със вас!",
заплюй ме после героично,
а мойта роля-знам я аз:
във шепите си ще да плюна,
ще вдигна тежкият си меч,
врата ти с него ще целуна...
...И ще те пратя надалеч!
За теб ще пеят гръмки песни!
Със твойто име на уста,
ще мрат скотове неизвестни
в безспирен бунт за свобода!
А моя син ще точи меча,
във бруса на размирно време;
ще чака твоя син,човече-
главата горда да му вземе!
Пр:Не се плаши!
Повярвай ми-
ти просто ще заспиш,
щом с моя меч
започна сеч;
щом сетиш как летиш.