Цяла нощ събирам перушина -
ангел някакъв е паднал тук...
Точно сред бодливите малини,
край плета и кофите с боклук...
Вик на болка вряза се в съня ми,
плясък на пречупени крила,
ярка светлина раздра небето
и изплува глуха тишина.
Аз изскочих в черната градина,
но се блъснах в бялата мъгла
и сега намирам перушина,
пръски кръв и смачкани листа.
По какъв ли грях се е подхлъзнал?
Към каква ли цел се е стремял?
Ясно, че е станал и е тръгнал,
но се питам как ли е вървял...
Ако е избирал свободата,
чакат го човешките съдби -
нито Луцифер ще го поиска долу,
нито - горе - Бог ще му прости...
2016 г.