автор: apostola

Мъглата вее своите къдрици
и ляга върху къщите смълчани.
И заваляват после снежни трици,
а мислите ни стават на кочани.

В душите ни навлиза тишината
и птиците замлъкват под стрехите.
Отдавна е готова зимнината
от сръчните ръце и на снахите.

И тази зимна вечер побелява,
и дълга става нощната седянка.
Луната от студа надебелява
и хвърля своята студена сянка.

Светлеят и запердени джамлъци.
Пролайват още кучетата будни.
А пъргавите баби по терлъци
бродират своите шевици чудни.