автор: traveling_musician

Навремето шептеше грамофонът,
наместо ем-пе-тройки и ю-тюб.
И плочите ни, чернички и грозни,
ни стряскаха с пращящия си звук.

Кръщавахме звездите на небето,
макар че Бийтълс бяха забранени.
В шеструнните си болки, вдъхновени,
налучквахме акорда на вселената...

Но случи ни се нещо предвидимо:
търкулнаха се плочите нанякъде,
а с тях земята спря да се върти.
Игличката заседна във гърлата ни.

Така че, грамофонът е измислица,
а музиката пак шепти отвсякъде...