автор: genab

ку4ешка
е тая моя душа,
като пес озъбен, настръхнал
пет годинив безплодна
борба със смъртта

а смъртта,
та я 4ерна беззъба коса4ка
денонощно режисира
зловещи спектакли,
ту глутница разкъсва моето тяло,
ту хиени гризят костния мозък
а жарава под мене
рани жаравят

казвам и
на тая моя вироглава душа-
върви си
няма изход, няма пролука
иди горе
в слън4евите небесни селения
на друг адрес
и по-завидна съдба!
а тя
ппрепасала инат
от калашник по-тежък
на бойна нога,
там, където мъждука съцето
и още те4е ясна мисълта
ме сконфузва сърдито:

ада е тук на земята
не слушай попските фантасмагории
и вековни лъжи
не смъртта убива душата
а душата погребва смъртта.