Един орел чертае кръгове над мен.
Една велика птица от вечните скали.
На запад в дим и огън изгаря тежък ден
и двамата, с орела, сме сами.
Скалите се надвесват над урви и ждрела,
скалите се възправят в самите висини...
Орелът бе свидетел как стигнах до върха
и каза ми: „Веднага се върни.
Мълчание безсмъртно владее този връх.
Ти сляпо си прекрачил предела на света,
от грешна гордост тласкан вървял си към целта...
Кажи – какво ще правиш на върха?
В скалите не виреят стремежи и дела,
догоре се не качват пътеки и мечти.
Самите богове се спъват под върха...
Послушай ме – веднага се върни.“