автор: Albatros

... нявга бях момче от синя поднебесна махала! –
в двора с вехтата смокиня, с джем от захарна метла,
с летните кънки през парка, в лодките със паламуд,
и със първата цигарка от хартишка вестник „Труд”,
с три момиченца със плитки в бели роклички от лен,
лимки, челик-сопа, битки
с момчетиите край мен,

тъкмо тръгнах бос по плажа срещу белите вълни,
свършиха се – да ви кажа, светлите ми летни дни,
спастреното го похарчих – луда! – в шепите вода,
днес съм просто светло старче с дълга чорлава брада,
утринта е все тъй синя! – благ небесен безпредел...
В двора с вехтата смокиня
днес почерпих ви с рачел.

22 ноемврий 2017 г.
гр. Варна, 8, 15 ч.