автор: yotovava

По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта.

И облаци, които още спяха,
и вятър, който утрото преде,
контурите на дядовата стряха,
сакъзчето и вехтото перде.

И троскота в запуснатата нива,
синджира, който нищо не държи,
пчелините – олющени и диви,
и паякът с торбичката лъжи.

И после пратих писъмцето горе,
дано и Господ-Бог да прочете
как липсват му добрите хора
и боледува празното селце.