автор: Albatros

... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх,
вятър с три метли ошета небесата на Възбог,
сетне и орляк врабчета полетя от трън на глог,

върху ризката ми бяла – плетеници плел, не плел,
ме рисува до премала листопадът – с акварел,
катеричка с някой орех – да почерпи, обеща! –
и – доде със ней говорех, спусна се над мен нощта,
късен пътник, запокитен из прииждащия мрак –
аз бях никой в тишините – сбъркал пътя си пешак.

19 ноемврий 2017 г.
гр. София, 10, 45 ч.