автор: alisa

Да подкараме думите с теб към небесната паша
Там, на облак приседнал, ме чакай да дойда на среща.
Девет бала вълнение хич, ама хич не ме плашат.
Онзи бряг се смалява до глупава точка отсреща.

Онзи бряг си измисляше празници, после причини.
Май не вярвам на лято, което си тръгва дъждовно
и понесло под мишница себе си, вместо две дини…
То е в другата приказка. В тази сме само виновните.

Затова и върхът ми на пръсти се вдига до Оня отгоре.
Той е мъдър и знае защо точно днес се навежда,
А сълзата му бавно се плъзва през нас. После ставаме корен.
И напук на сезона, внезапно покълва надежда.