автор: ariel_b

Вали кратко и слънчево. Дъждовните капки са топли като кръв. Попиват в мен и ме променят. Светът внезапно става шарен.
Годините изгубват тежестта си. Изправям гръб и тръсвам мокри кичури. Походката ми става лека, грациозна и щастлива.
Един слънчев лъч се отразява в локвичката дъжд и палаво изписва мокри думи: "Красива си. Дъждът ти е приятел. Не оставяй момичето в теб да избяга."
Усмихвам се - на себе си, на дъжда и на целия град. Усмивката ми тича пред мен и събира слънчеви капки.