Зима
- Естествено, ти вече си я търсил и в общежитията ``Рилга`` и във ``Фибс``.
- Не се е мяркала там. Доста поразпитах - никой не я е виждал.
- Къде още си проверявал?
- В ``Корнелия``, в ``Гиганта``, в ``Розетката``, в ``Сасул``...
- Хм, и ``Розетката``, и ``Гиганта`` са твърде опасни места за млада жена, а казваш, че тя е доста умна. Не си ли опитал в хотелите от по-средна категория. ``Сивата перла`` например?
- Тя просто няма да успее да издържи на хотел, Дал. Финансово, имам предвид. Дори с всичките шест заплати от ``Фибс`` едва ли ще може дълго да живее на хотел и да посреща все по-нарастващите нужди на напреднала бременност.
- А картата?
- Каква кар... а, да, картата... е, да, ако успее да осребри картата...
- Кога по-точно откри липсата на картата, Лео?
- Ами, три-четири дни след това.
Дал Сандърс го гледаше без да мигне, наклонил глава наляво:
- След кое?
- След като тя си тръгна...
- Виж, Лео, ще направя обичайните проверки, но ако до 3-4 дни не дадат резултат, ще искам да говоря с Тити.
- С Тити?! Защо с Тити!? Какво си мислиш, че ще каже Тити?! Трябва ли да я намесваме...
- Лео, какво ти става? Познавам дъщеря ти от дете - няма да я изям. Ще си поговорим и толкоз. Дори няма да я викам в полицията, ако не се наложи.
- Изобщо няма да я викаш в полицията!
- Добре, изобщо няма да я викам в полицията, ще си поговорим в кафенето на университета, доволен ли си?
- Да, но не виждам защо...
- Защото твоята Мара си е говорила с нея и все е споменала нещо, като например кой и какъв е бил мъжът ѝ...
- Той не ѝ е бил мъж.
- Не е ли?
- Ъ-ъ... щеше да получава някаква пенсия на вдовица, най-малко...
- Така е, прав си. Но пак може да е открила междувременно някой от неговите близки, или пък казвала ли ти е някога защо и откога живее в ``Рилга`` и къде е живяла преди това? Може да е открила стари семейни приятели, може да се е сближила с някои от състудентите на Тити, Лео, нямаш ли мозък? Изобщо - искаш ли да я намеря?
- Да, искам, разбира се, че искам! Защо си мислиш, че те занимавам? Цялата тази история не ми прави чест, да не мислиш, че не го знам? Само, че виж... за Тити...
- Не си ѝ казал нищо за енергийната карта, нали?
- Дал, не ѝ казвай!
- Лео, ти като всеки баща мечтаеш дъщеря ти цял живот да си стои дете...
- Дал, не ѝ казвай! ЗАДЪЛЖЕН СЪМ ТИ! НЕ И КАЗВАЙ!
- Задължен си ми и още как, Лео! При това не с пари или енергийна валута. Ти кажи на дъщеря си каквото трябва ако не искаш аз да ѝ го казвам.
Облещил огромни сини очи, Леонард Пал безпомощно мигаше срещу него.
- Какво имаш предвид...
- Имам предвид, че когато една жена се скара с любовника, първата ѝ работа е да се наплаче на рамото на приятелка, когато изчезне някой, най-добрата следа са колегите и приятелите, а Тити и Мара са успели да станат приятелки, трябва ли да ти обяснявам още?
- Глупости! Нищо не е откраднала!- възкликна Константина Виктория, изчерви се до корена на платинените си къдрици и така плясна на масата папката, която носеше, че чашите им подскочиха на място. Имаше някаква промяна в нея, изглеждаше някак... по... красива?... одухотворена?...
- Изглеждаш прекрасно!
- Хм, да... и ти ли го забеляза?...
- Появил се е интересен и привлекателен господин?
- Появи се удачен съвет как да се обличам.
- Че ти си облечена както винаги.- огледа я - тя носеше блуза, панталонче и зимни ботушки.
- Цветовете. Аз не умея да избирам цветовете - сякаш съм родена далтонист.
Да, цветовете. Или по-скоро цвета на блузката, защото панталона и ботушките ѝ бяха просто черни, а блузката беше тъмно, синеещо сиво, цвета на буреносните облаци, над които бледорусата ѝ красота светеше хладно, но ярко, като прожектор в зимна нощ.
- Мара?
- Да, Мара.
- Мара разбира от дрехи? Или от цветове?
- От двете.
- Знаеш ли къде е Мара, Тити?
- Не, не знам.- тя демонстративно извърна глава и загледа настрани.
- Не искаш да я намерим?
- Не, не искам. Баща ми е забутал някъде енергийната си карта и не може да я намери.
Лео ѝ беше казал за картата? Интересно. Много интересно.
- Тити, човек не забутва току-така валута за 74 000, най-малко пък човек като баща ти...
- Значи ще я открие всеки момент.
- Не искам да те разочаровам, Тити, виждам, че доста я харесваш, но тази жена е повече от съмнителна. Регистрирана е в общежитие ``Рилга`` само седмица преди да се запознае с баща ти, по същото време е постъпила на работа във ``Фибс`` и това е всичко. Никъде, преди това, няма никакви следи от никаква си Мара Дант. Казала е, че баща ѝ е бил пилот, но няма никакви следи от пилот с дъщеря на име Мара Дант, казала,че бащата на детето ѝ се нарича Айън и е убит 72 дни преди да срещне баща ти, но никъде, никакъв Айън не е бил убиван горе-долу по това време, нито пък е загинал при съмнителни обстоятелства или злополука. Тя просто изскача от нищото, живее два месеца у вас, за ваша сметка, след което изчезва безследно заедно с чудесна сумичка в енергийна валута, оставяйки подир себе си парчета от несъществуваща биография..
Сега Константина Виктория беше извърнала глава и го гледаше право в очите. Не изглеждаше изненадана. Дори не изглеждаше учудена.
- Добре го обобщи, чичо Дал. Звучи ясно, точно и отвратително.
- Това са фактите, мила моя. Останалото са впечатления. А нали се сещаш, че впечатленията могат да бъдат манипулирани.
Грамадните, сини очи на Тити се присвиха сякаш от внезапна болка:
- Да, много съм лесна за манипулации, нали? Татко съвсем лесно ме убеди, че само иска да помогне на една жена в ужасно трудно положение и аз отидох, и я убедих да дойде в къщи. Ти още по-лесно ще ме убедиш да ти кажа каквото знам за нея, защото тя била измамница, ограбила баща ми, аз няма да вярвам на очите си, не, ще чакам някой от вас да ме научи какво да мисля за това, което виждам!...
- Какво виждаш с очите си, Тити?
Лицето ѝ внезапно огрубя, тя оголи стиснати зъби и изсъска през тях:
- Кажи ми ти какво виждаш, чичо Дал?- бръкна в един страничен джоб на папката и метна на масата пред Дал Сандърс здрава, цяла, непокътната и неразпечатвана енергийна карта за 74 000.
- Тити, прибери я! - възкликна Дал Сандърс неволно.
Тя го гледаше, наклонила глава и свила устни, после бавно, някак неохотно прибра картата в същия джоб, от който я беше извадила.
- Баща ми я беше прибрал. Беше я прибрал и аз я намерих. Той не е човек, който ще се
остави да му откраднат енергийна валута за 74 000. Още преди Мара да влезе вкъщи, той взе доста сериозни мерки да не му изчезне нито една стотинка. И ме инструктира старателно - за да не допусна грешка аз. В същото време нарочно оставяше различни суми от монети и банкноти на разни очевидни места из къщи и проверяваше дали не намаляват. Една вечер Мара му подаде красиво пакетче и каза ``Заповядай, за теб е.``, а вътре имаше портфейл ``Да прибереш всички тези пари, които се търкалят наоколо. Не знам защо ме карат да се чувствувам зле.`` Как ти се струва? Баща ми намери чудесен начин да ѝ отмъсти - откраднала му енергийна карта...
- Тити, не... не мисля, че иска да ѝ отмъсти. Той просто се страхува, че без обвинението в кражба аз няма да я търся сериозно. Той ме помоли да не я третирам като крадла.
- Да, извънредно благородно от негова страна - първо ще я натопи и злепостави, а после ще я защитава. Чудо. Опита се да убеди и мен... ако не бях открила картата - какво?
- Но той не е подал оплакването официално. Той разговаря с мен, като с приятел. Освен това, когато я откриех, аз непременно щях да разбера, че тя не е разполагала с валута. Тези неща се виждат, не остават в тайна, а аз съм ченге от двадесет години и баща ти го знае. Тити, той просто е потънал до ушите! Освен това, мислиш ли, че тя наистина не е подозирала защо баща ти я кани да живее при вас?
- Тя нямаше илюзии, за разлика от мен. Една нощ, беше само седмица преди да си тръгне или почти толкова, посред нощ чух някакъв много странен звук и станах да видя какво става... Тя беше до нишата, на ъгъла, срещу голямата тераса, нали се сещаш... кой знае защо и как беше коленичила на пода, боса, само с една развлечена тениска, беше се вкопчила в ъгловото шкафче и се давеше в агония, мъчеше се да не плаче или поне се мъчеше да не се чува, че плаче... Прегърнах я и я дръпнах да стане, ръцете и краката ѝ бяха ледени, лицето ѝ беше подуто и червено, трепереше, погледна ме в очите и изхълца ``Тина, няма да свикна!...``
- Н-да... А ти знаеш ли защо никъде...
- Знам.- прекъсна го тя - Не ме подпитвай, няма да ти кажа.
- Тити, тя може да е в беда!
- А, сега пък може да е в беда.
- Тя се крие, а това не е евтино! Всъщност картата на баща ти щеше да ѝ свърши идеална работа сега... и трябва ли да ти обяснявам какво може да ѝ се случи...
- Значи никога няма да се спаси от баща ми, така ли?!
- Няма да му кажа, че съм я намерил.
- Ще му кажеш. Ти си мъж и той ти е приятел, не - тя.
- Тити, не можеш да мислиш така!
- Само че точно така мисля.
- Съжалявам. Виждам, че баща ти доста те е разочаровал, но в този град има безскрупулни престъпници, Тити. Ще я дрогират, ще я хвърлят на някой мръсен доктор да ѝ направи аборт и ще я продадат в някой бордей. Или ще я бият, докато направи спонтанен аборт и пак ще я продадат в някой бордей. Тити, няма да я дам на баща ти, ако тя не иска!
- Няма ``ако``! - изрева Константина Виктория - Напълно очевидно е, че тя не иска!
- Да, права си, ако иска - тя и сама ще го намери. Виж, момиче, аз съм полицай, а не сводник...
- Защитно име Мара Дант.
- Какво?
- Защитно име...
- Да, да, ясно, ясно... Рисков свидетел или оправдателна присъда?
- Емигрант.
- Тити, не може да е емигрант, била е бременна, не е могла да лети!
- Казва, че лежала в камерата на облекчен режим, през цялото време се молила за ``гладък`` полет, ставала само да проследява курса и за да се нахрани, внимавала да не става нито по време на грубите или фините маневри, нито по време на корекциите, нито при смяната на летателния режим, нито при превключването на енергията... и въпреки това, всеки път когато ходела до тоалетната - цитирам нея - ``треперела да не изпишка бебето в канала``.
- Не е могла да знае всички тези възлови моменти...
- Знаела ги е и още как. Тя ги е задавала. Тя е пилот.
- Не е ли на 19 години?
- Баща ѝ я е качил на борда когато е била на 3 - тогава е починала майка ѝ. Казва, че има спомен от времето, когато пултовете в командната зала са се извисявали над главата ѝ и ги е гледала от долу нагоре. И е на 20 години... ако това е толкова важно.
- От Алборс ли е или е от Кей Калун?
- От Грилет.
- Разкажи ми абсолютно всичко, което знаеш за нея, Тити! Разкажи ми го веднага! Ако падне в ръцете на безскрупулни типове, те няма да я продадат в бордей, откъдето ще можем да я измъкнем! Ще я продадат на Осемте обединени!