автор: Irina_kis

Когато осъзная, че ме губиш-
ще щракна с пръст и в миг ще се явят
горгони, във мистерия забулени,
които ще обикна отведнъж...

Ще стихнат ветровете вихрогонни
в нозете ми и аз ще се кача
в каляска ледена, и бясно ще препусна
по пътища, обратни на света.

Езици огнени ще спят на раменете ми
и демони ще ми посочат свят,
във който светлината ще робува
на пошлостта, извила ниско гръб.

Ще шибам със камшици ветровете
и неприлични думи ще крещя,
защото свободата е изкуство
по-непреходно и от любовта.

А ти ще тръпнеш малък, прозаичен,
със жалката усмивка на човек
потънал в нищото, от там и произтичащ...
като врабец с откраднато небе.

Неведоми са друмите Господни!
Не искай да ме срещнеш втори път,
защото със усмивка благосклонна
ще лягаш с Дявола- от плът и кръв!