автор: traveling_musician

Ех, стар и старомоден съм,
човече!
И рано е, не влизай
през комина!
Не ми носи приятели далечни,
дошли през телефона и...
подминали...
Не искам огледалото
разцепено,
в което съм все още
млад и глупав.
Дори не искам
да се снимам с тебе,
как важно и брадато
ме потупваш.
Спомни си любовта,
каквато беше,
когато капките звучаха
като арфа,
когато, както казват,
с вдъхновение
дъждът бе диригент
на булевардите!...

И моето писмо не е до теб,
а до целувката,
зад ъгъла забравена...