автор: flood

Доброто възпитание е анахронизъм. То няма проявни форми и е демоде.
Всъщност какво означава да си възпитан? Човек не бива да бъде дресиран, свободата и демокрацията позволяват на всеки да бъде себе си, което в повечето случаи означава да не се съобразява с никого и волно да парадира било с простотията си, било с различната си сексуална ориентация.
Възпитанието руши добрите нрави в обществото и създава предпоставки за малоценност. То не позволява на свободата да формира сила на характера, мъжество на позициите и твърдост на човешките проявления. Защото ако започнеш да се съобразяваш с всички, за да демонстрираш някакво възпитание, това ще срути самочувствието ти и ще те лиши от възмоността да превъзмогнеш другите в името на себе си.
Възпитанието граничи с културата и оттам – с безумието. Културата и възпитанието се срещат само в театъра и изкуството, тоест на места, където хората обичат да се забавляват или да си убиват времето. Те нямат място в реалния живот, а тези, които си въобразяват, че наученото в театъра, в киното или в литературата може да се осъществи на терен, са малоумни или наивни.
Добре, че стана дума за наивността. Възпитаният по дефиниция е наивен. Защото си въобразява, че насреща ще получи реципрочно на неговото възпитание. Като си дадеш едната риза на ближния, ще очакваш той пък да ти подари единия си чорап. Да, ама не! Никой не е ахмак да си дарява чорапите, дори когато са му напълно излишни. Това просто не е възпитано.
Защото възпитаното за един е невъзпитано за друг. Ако станеш в автобуса, за да освободиш мястото си на възрастен, това означава, че си педераст. Ни повече, нито по-малко. Веднъж видях в трамвая творческа корекция на надпис на седалка. Незнайната ръка на народен деец беше редактирала надписа и той гласеше: „Седалка за майки с увреждания”. Много смешно, нали? Аз лично винаги се превивам от смях, когато чета този величав израз на народния гений и затова неизменно сядам на въпросната седалка. Не съм майка, но имам увреждания, значи правото е на моя страна.
А, значи и до правото дойдохме. Възпитаният нито може да правораздава, нито да оправосъдява, още по-малко да правосъздава. Той е комплексиран скудоумник, чийто хоризонт не стига по-далеч от дългия му нос. А защо носът му е дълъг – досетете се сами. Защото много лъже, затова. Възпитаният лъже, че обича ближните, че се радва на децата в парка, че ненавижда лъжците, че уважава възрастните. И така нататък. Защото това не може да е вярно. А щом не може да е вярно, значи е лъжа.
Кой казва какво може и какво не може да е вярно? Невъзпитаният, разбира се. Той има свободата да налага истината, понякога със сила, ако е нужно. А възпитаният дори не може да те фрасне, както подобава. Не може да те ритне, не е в състояние да те напсува изразително, да ти бръкне в окото не е способен, не притежава непредизвиканата и очарователна агресия да те ръгне в слабините в градския транспорт, когато съвсем няма причина за товаа... Изобщо: възпитаният е с ампутирана самозащита и това му пречи да интервенира в теб по онзи убедителен начин, който превръща унилият човек в щастливо животно, гордо с първичността си.
Възпитаните като правило са благодетелни. Това ги прави добронамерени и лигави. Те често са идиоти и в нормалните държанви ги изолират в отделни квартали, не им пускат вода и им спират тока, защото иначе не бива.
Възпитателките в детските градини трябва да бъдат до една уволнени. Могат да се преквалифицират на биячки – като пребият два-три пъти непослушното дете, то ще свикне с боя като форма на душевно проявление на силата. И като докоснеш самолюбието му занапред, трябва да очакваш ответна проява на неговата отмъстителна злоба – или ще ти спука гумите на колата, или ще те уцели по главата с объл камък от прашката.
Здравото общество изтръгва от себе си възпитанието както живият организъм – болестта. Никакви публични правила не може и не бива да ограничават полета на самолюбието и изключителността на индивидуалното зло. Успехът винаги е индивидуален, не е колективен, затова и свободата е лично, а не обществено проявление. Възпитанието учи друго – да подчиняваш егоизма си на волята на мнозинството. Това е глупост, присъща на религиозните фанатици, които всъщност са измежду най-невъзпитаните личности.
И понеже сложих заглавието преди да знам какво ще пиша – така правя винаги при липса на муза, – ще ви кажа, че възпитан богаташ няма. Възпитанието води към мизерия, защото подчинява желанията и ги слага в олтара на друг. Така то доброволно обеднява личността и я принася в жертва на останалите.