автор: mirei

от въздуха те взимам, от реката

и ето - месингът ти блести
кристалите ти пеят

хвърлям те в рога на изобилието
бедна молекуло на страстта

тъмното те реже на отблясъци
тишината те говори гладко

и ето - книжна лодка си

вятърът те иска
безкраят те прегръща