автор: Angelche

Слънцето направи реверанс,
усмихна се на есенната суматоха
и с този хелиов протуберанс
копнежи то си пожела и те дойдоха.
Видя в сърцето ми, че мога да обичам,
че волна като птичка мога да политна,
видя, че мога светове да прекося,
да тичам,
земята да пребродя, да те открия
и да те обикна.
Мога да поискам слънчев лъч
в съня си с него да ти се усмихна,
мога след проливният ти дъжд
да замълча и леко да притихна.
Дори и в локвите когато крача
ще продължа към тебе да вървя,
дори когато искам да поплача
знам, във тебе ще намеря светлина.
Слънцето направи своя реверанс
и есенната суматоха не отричам,
от него истината днес разбрах
създадена съм силно да обичам.