автор: osi4kata

Снощи мама се върна,
разпознах я по стъпките -
леки, стъпва на пръсти
и тъй влиза в съня ми,
сложи първо кафето,
развъртя се из кухнята,
чух как пърхат крилете ѝ
и дрънчене на съдове.
Предполагам замесва
там тесто за мекици,
откъм кухнята свети
като в храм на звездите,
чувам как разговаря
кротко с някого, леко
смях се носи, повтаря се
като в сън, като в ехо.
"Сипах вече кафето,
ставай, мило момиче!
С мляко, захар - перфектно,
както ти го обичаш!
А тестото се вдига,
чудни питки ще станат,
ще им ръсна и сиренце..."
Глас упойващ, глас мамин..
Сън е, знам, но е истина,
убедена съм в нея
и ухаят мекиците,
слънцето розовее
и светът се пробужда,
свят различен без мама,
пак красив, но съм чужда
и живея сред ангели.