Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: d-Zen
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13699

Онлайн са:
Анонимни: 78
ХуЛитери: 11
Всичко: 89

Онлайн сега:
:: Shrike
:: Irina_kis
:: Plams
:: d-Zen
:: LeoBedrosian
:: traveling_musician
:: milyovelchev
:: vechniqtskitnik
:: rajsun
:: kameja
:: atom

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦветовете на живота
раздел: Поезия
автор: katbalu

Рисувах те живот. Най-първо с жълтото.
Започнах с него...
Със шепи ръсех златния прашец по облаците
гоних хвърчила и ги изпращах с вятър да летят.
Тъй щедро леех от смеха на детството
и позлатявах пясъчни дворци,
додето не разбрах че се рушат...

А после?... После в синьото се гмурнах. В морето.
В подводията му със рибите играх,
обяздвах изумрудени вълни
и се люлеех във любовните му мрежи,
додето алчността му не прозрях...
То искаше душата ми да вземе...
Но в хоризонта зърнах алени платна...
С тях отпътувах...
Рисувах те животе със боя.
Най вече със червеното
с кръвта си те рисувах...
А после...
После скрих очи зад виолета...
Смалих се.
Във лалета се укрих
Бях Палечка живееща във цвете...
и там дъждовни капки дълго пих...
Додето старец белобрад до мен не спря.
Художник някакъв. И седна пред статива...
В палитрата му кацнала дъга
а четката му птица пъстрокрила

–Ти кой си, старче? – тихо изшептях.
– Животът твой – усмихна се друида.
Ти разпиляваше бои, аз ги събрах
и те рисувах в цветната си книга.

11.11.2017


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.11.2017 @ 09:32:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   katbalu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Страх
автор: LeoBedrosian
289 четения | оценка 5

показвания 8766
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Цветовете на живота" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Цветовете на живота
от mariq-desislava на 13.11.2017 @ 10:24:00
(Профил | Изпрати бележка)
Неочакван завършек, проглеждащ.:)


Re: Цветовете на живота
от zebaitel на 13.11.2017 @ 11:15:31
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа, пилеем цветове безразсъдно и е хубаво, ако има кой да ги събира!

Но е още по-хубаво, ако имаме какво да пилеем!

Здравей, Кетбалу!


Re: Цветовете на живота
от secret_rose на 13.11.2017 @ 11:53:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодатен е този живот, обагрен с милото усещане за топлинка :)