автор: blagova

Попаднах в плен.
Прекрасен плен.
Напълно доброволно.
И с музика е озвучен
безкрайният ми ден.

Не с валсовете на Шопен,
Вивалди, Паганини.
По-райски някак вдъхновен.
По-нежен от Пучини.

Писука жабче.. не, щурец…
синигер ранобуден.
Оглася внучката с гласец
денят ми несъбуден.

Изгрява слънчице пред мен
с искрящи две очета.
И пърхат две ръчички в такт,
и риткат две крачета.

И няма по-красив сонет,
по - прелестна картина,
по – очарователен портрет
от малката ни Мина.

Светът пред нея ден след ден
разлиства се с вълшебства.
До нея ще сме в самоплен,
в прекрасното `и детство.