Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: d-Zen
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13699

Онлайн са:
Анонимни: 85
ХуЛитери: 12
Всичко: 97

Онлайн сега:
:: mamasha
:: Hulia
:: Shrike
:: Irina_kis
:: Plams
:: d-Zen
:: LeoBedrosian
:: traveling_musician
:: milyovelchev
:: vechniqtskitnik
:: rajsun
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДжинджифилово извинение
раздел: Поезия
автор: secret_rose

В един от тези слънчеви следобеди,
когато под перваза се усмихва
откъснато листо от индрише,
дъхти на слънце,
дюли и канела,
на морски вятър, толкова солен,
че облаците сеено брашно
завихрят приказки из сетивата ми
затварям недочетената книга
и слизам до предела на сърцето си,
за да отрежа резенче за теб.
Ще го поръся с пудрата на залеза,
в тестото на живота ще го всея.
И щом коричка топла зазлати,
ще тръгна - боса, мокра и безлична,
далече от уютния ни пристан.
По устните ми нежно ще сладни
наричане за тихичка вечеря,
камина,
за деца и рунтав пес,
заспал в панера с топлите ни думи.
За теб -
различните ни светове -
аз бих замесила до дъхав хляб,
но по - примамливо е острието
прорязало вкуса на хоризонта.


Публикувано от Administrator на 10.11.2017 @ 18:29:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Страх
автор: LeoBedrosian
289 четения | оценка 5

показвания 8548
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Джинджифилово извинение" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Джинджифилово извинение
от daro на 11.11.2017 @ 15:27:56
(Профил | Изпрати бележка)
"и слизам до предела на сърцето си,
за да отрежа резенче за теб.
Ще го поръся с пудрата на залеза,
в тестото на живота ще го всея."

ей тва ми разби следобедната съботна дрямка - дай лапа! :)

иначе, да - "примамливо е острието..." - не можем всички да сме като Алексис Зорбас... и добре че е така, за да го има него - влюбения в живота

специален поздрав за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=QskFT7AaKH0&list=RDQskFT7AaKH0&index=1

...(.)


Re: Джинджифилово извинение
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.11.2017 @ 14:40:34
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
линеят сенките на самотата
- луни от мрак на тънки сиви резенчета нищо
в сумрака разпилени по покривката

и само
звездите-формички по плота празно-черен на небето,

опадали по скърцащия дъсчен под бледнеят... ---
...не ти ли напомня всичко на странен декор в огромен изоставен сън?


Re: Джинджифилово извинение
от zebaitel на 11.11.2017 @ 10:15:13
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно изведена поанта е това, Меги! Уют, с всичките му предимства и накрая - примамливото острие, прорязало вкуса на хоризонта!!!
Кой ли не го е изживявал в мислите си, а може би и наяве!!!


Re: Джинджифилово извинение
от mariq-desislava на 11.11.2017 @ 08:17:22
(Профил | Изпрати бележка)
Неизвестността и уюта се борят за надмощие, но хоризонтчето отвръща на удара.:) Всъщност измамната сигурност ни успокоява, докато душата все гледа нагоре и иска нещо друго.


RE: Джинджифилово извинение
от didi12 на 10.11.2017 @ 22:23:50
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно стихотворение! Поздравления! :)


Re: Джинджифилово извинение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.11.2017 @ 22:24:01
(Профил | Изпрати бележка)
Ароматен и наситен, уютен и топъл е домът на стиха ти. Но докато раздаваш топлото си сърце, докато докосваш с гальовните си ръце и придаваш смисъл на ежедневието, някъде там просветва острието, което предизвиква любопитството ти и привлича погледа ти. Дали ще хукнеш с боси крака към хоризонта или ще продължиш да замесваш резенчета от сърцето си и ще поддържаш топлата пещ, това е личен избор. Примамливото е интересно, но покоят, уютът, доверието и приятелството на познатото не бива да се забравят. Понякога импулсът на сърцето предизвиква нечувани щети, но сърцето си е сърце и пулсът му се забързва, ту се успокоява. Разфилософствах се, Меги :)))))))) Просто исках да кажа, че стихът ти е прекрасен! Човешки.


Re: Джинджифилово извинение
от rady на 12.11.2017 @ 09:55:11
(Профил | Изпрати бележка)
И както мъничката шушчица шафран
придава вкус на целия пилаф - неповторим и леко агресивен,
така и нетърпението оцветява
ленивия и сит следобед
в тревожно и оранжево очакване
на нов и неизследван залез...

Ех, Меги! Шафранена Меги!


Re: Джинджифилово извинение
от kameja на 12.11.2017 @ 12:13:26
(Профил | Изпрати бележка)
След кратките скиталчества до хоризонта,
магнитът на уютния ни пристан ме притегля
и тъй до следващия път,
когато пак ще тръгна боса
по хладните следи от стъпки по брега
между копнеж и настояще с дюлев дъх.


Re: Джинджифилово извинение
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.11.2017 @ 18:11:07
(Профил | Изпрати бележка)
Красив ще бъде явно този свят, във здрача на плахо стъпващата есен, щом хоризонтите му имат вкус (може би на нар?), а облаците въпреки чевръстия си бяг са част от менюто на гладните очи. Очите на чакащия, за когото светлината никога не е достатъчна, а в сърцето си носи неугасващото въгленче на чистата хармония.
Завиждам ти на умението да обличаш гъвкавия скелет на живота с думи...


Re: Джинджифилово извинение
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.11.2017 @ 20:14:05
(Профил | Изпрати бележка)
С тази чувствена картинност ти подаряваш на всеки, който чете написаното от теб, по едно резенче от сърцето си с дъх на канела и дюля, с усмивката на "откъснато листо от индрише" и с усещането за неземна сладост от поръсения "с пудрата на залеза" отиващ си ден... Благодаря ти, Меги...


Re: Джинджифилово извинение
от tearfly на 12.11.2017 @ 20:41:58
(Профил | Изпрати бележка)
Първо, джинджифиловото много ти прилича :) Тази думичка ми е любима още когато четох Мери Попинз, която правеше такива курабии. Исках като порасна да се науча да ги правя. Научих се.
Тук има точно от онази магия, с която само с един чадър можеш да полетиш и да се отвееш в небето, а също така и да кацнеш подобаващо, разтръскала брашнените си полѝ…
Ти си цялата Дом, Меги… Дом…с цвят, аромат и вкус!
Можеш да тръгнеш на пътешествие с къщурката на гърба си, към примамливото :)


Re: Джинджифилово извинение
от nironi (nironi@mail.bg) на 14.11.2017 @ 06:27:59
(Профил | Изпрати бележка)
"Зазлати" - колко е уютно тук! И този солен вятър, индришето, пак... много заглавия. Нежно!