автор: mig

1.
Като за сватба се облякла
гората и реди чеиз:
разтворила е всички ракли,
накиприла е всеки лист.
Струят от грейналите храсти
упойващ мир и доброта,
стопяват се – до тиха ласка –
и небеса, и дървеса.
2.
Уж ръснал само малко скреж
студът, при първа обиколка.
Но лист дори не ще съзреш,
ненакърнен от мраз и болка.
Просторите се умориха,
след миг небето ще изпуснат.
И вятърът пристъпва тихо,
тревогата гаси той, с устни!
3.
Каква е тази зла съдба,
нима това е още есен?!
На собствените си стебла
последните цветя се бесят.
Извитите от гърч листа
напомнят дланите на просяк
и аз ми шепна: "Закъснях.
А толкова любов ви нося!"
Цонка ПЕТРОВА - mig