автор: sbydnata

Грейне ли Моето Слънце,
Протегне ли нежни лъчи
Разцъфвам дори да тъмнее край мене
И гледам света с по-други очи.
Край мен заблестяват цветове от дъгата,
Душата запява на глас.
Топлината му сбирам,
Усмивката пазя
И кътам светлия спомен
Дълбоко в сърцето си аз.
Ще има къде да се сгуша
Щом утре и в идните дни
Край мен на талази завее
И студ,и омраза и завист
Щом мъка в душата ми закипи.
И моля те Боже,
След още сезони,
Нека пролет пак донесе,
Да покълне вътре във мене
Зрънце радост,любов и светла усмивка,
Да стопли душата примряла от студ.

28.05.2017