автор: apostola

Ти ми на мене очите събираш
и ми запалваш в душата пожар.
Ти и със поглед сърцето раздираш
и ми подхвърляш снагата на жар.

Даже пред тебе покорно немея-
губя разсъдъка моя във миг.
Всъщност някак открито не смея
думи да вържа на роден език.

Ти ми тушираш и мъжката смелост.
Силно ме правиш дори разноглед.
Ти обезсмисляш мъжката зрелост
и ме превръщаш в един слънчоглед.

Ти и дори ме тормозиш в съня ми-
сутрин се будя с особен кахър.
Седмото чувство по нерва звъни ми,
че ми порязваш мерака с сатър.

Ти като вихър минаваш през мене
и като слънце гориш ме до кост.
Времето с тебе така ме променя,
сякаш пред теб съм наивен и прост.