автор: Angelche

Ненадейно през живота ми мина,
като вятър в клоните на дърво
отнесъл листата му,
като птица поела на юг
и остави след себе си зима,
а знаеш, как искам лято да има.
Като сянка в съня ми яви се,
докосна ме нежно и ми зашепна,
бе къс лед и пред мене стопи се
превърна се в капка, сълза и изчезна.
Като болест в сърцето заседна,
направи си място, не помръдна от там.
А душата, душата ми бедна
недоумява понесла, болка, тъга и печал.
Ненадейно през живота ми мина
остави следа, която безкрайно боли.
Беше вятър, крило, остави ми зима,
Капка дъжд по стъклото….
капка…. сълза да блести.