автор: fluBalu

Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести,
усмихва се и маха – че е жива.
Едно дете усети я почти,
но другите не мислеха наивно.
Остана дъх на момина сълза –
омаен и пленяващ сетивата
и някаква объркана оса,
която не откриваше цветята.

Цвета Иванова