автор: yotovava

Снегът не диша вече, отмаля
притихна като пух върху перваза.
Така красиво вчера наваля,
че всичките си тайни му разказах.

Сега е като проснат бял чаршаф.
Седефа му врабец не е нагазил.
Неразчертан от дързък пантограф.
О, колко светло е и без омраза!

Ако и утре почне да вали –
на двора изхвърлете всички мисли.
От бялото не може да боли,
от светлото душата се пречиства.

От Бог благословен е този сняг –
кокичета под шала му надничат,
и заличава всеки смръщен праг.
И всъщност всички много се обичат.