автор: somebody

Сега ще нарисувам любовта,
оранжева, с която се усмихваш,
тя ни дарява шир и свобода
и на крилете й щастлив политваш.
Сега ще нарисувам любовта,
посипана от жълти листопади,
под тях покълва крехка в резеда
внезапно ни разлиства свежи, млади.
Сега ще нарисувам любовта,
която в тъмносиньо ни залива,
с блаженство ни обгръща през нощта,
до виолетов изгрев не заспива.
Сега ще нарисувам любовта,
лилавата, която вдъхновява,
увлича с ореол от светлина,
очите ни за друго ослепяват.
Сега ще нарисувам любовта,
в карминено червените й вени
бушува и пламти, искри света,
дъга, в която цветни сме родени.