автор: LeoBedrosian

Морното слънце присяда на прага,
двамата с него си палим лула.
Димно кълбе между двама ни бяга.
Сядай да пушим лула на мира.

Тикви озъбени вред се търкалят
тиквени семки посяват в прахта,
ние със слънцето смучем лулата,
нас не ни изплаши беззъба смъртта.

Слънцето есенно гледам старее,
свърши тютюна. И аз остарях..
Вятърен облак в небето чернее,
капка ли капна... Довиждане грях!