Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 798
ХуЛитери: 1
Всичко: 799

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗад маските лицето е константа
раздел: Избрано поезия
автор: Irina_kis

Сега не помня как започна всичко-
дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сив и безразличен-
не знам...но чух, че почна да валиш.

Започна да валиш съвсем лежерно-
изтънчен ромон, който ме плени.
Обля ме с хладна, дъхава небрежност
и не видях, че в облак си обвит...

Приех нарастващия, плътен грохот
като молба във мен да се вселиш,
а ти си бил решил да ме отмиеш,
да ме превърнеш в себе си почти...

Приписа ми прозрачна безнадежност
благоволи да съм парче зацапан лед,
със свой сърдечен ритъм ме беляза
и аз не можех да туптя без теб...

Валеше в мислите ми дълго,
монотонно,
обсебващ, злъчно мокър и студен.
Светът обличаше си новите сезони,
а ти валеш ли, валеше...в мен.

Повлече ме към пропаст безконечна,
принуди ме да стигна до ръба,
прошепна ми да скоча без да гледам,
а аз помолих Бог да полетя.

Дори не помня как завърши всичко-
дали съм полетяла изведнъж,
но знам, че падайки отричах френетично,
че някога обичала съм дъжд...


Публикувано от anonimapokrifoff на 31.10.2017 @ 08:04:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   Irina_kis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 18:15:15 часа

добави твой текст
"Зад маските лицето е константа" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Зад маските лицето е константа
от libra на 01.11.2017 @ 23:54:11
(Профил | Изпрати бележка)
силен, неистов стих, напомни ми за нещо познато, но то вероятно е само мое усещане породено от мои асоциации четейки тази творба..
поздрав за тези които могат да проникнат зад маските и да стигнат до константата :) поздрав и за поезията в стихотворението


Re: Зад маските лицето е константа
от zika на 01.11.2017 @ 22:27:58
(Профил | Изпрати бележка)
Добре дошла! Прекрасен полет с този "дъжд". Прочетох с удоволствие творбата ти. До нова среща!


Re: Зад маските лицето е константа
от daro на 01.11.2017 @ 07:12:28
(Профил | Изпрати бележка)
Днес, 1 ноември, е един прекрасен ден за мен, извън официалния повод - току-що забелязах още едно богатство в нашия сайт.

Добре дошла, Ирина - радвам се да те срещна тук! :)

(дано да се почувстваш уютно)

(((О)))


Re: Зад маските лицето е константа
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 31.10.2017 @ 21:23:29
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, радвам се, че те посрещат толкова добре тук. Да не пропуснеш да публикуваш онова разкошно съвършенство - Тиха врява :) А за това ти стихо... Както ти бях писал веднъж - целуната си с можене, Ирина!


Re: Зад маските лицето е константа
от rady на 31.10.2017 @ 14:42:56
(Профил | Изпрати бележка)
Плавно и леко се чете, завършени красиви фрази, чувство! Хубав, класически стих със запомнящ се финал. И първата ти творба ме грабна! Браво, ще те посещавам непременно! :)))


Re: Зад маските лицето е константа
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 31.10.2017 @ 10:35:06
(Профил | Изпрати бележка)
Напълно съм съгласна, че това си е за "избрано"!!!
Не те познавам, виждам, че това е втората ти творба в сайта, но пишеш като поет, който може и знае как да грабне читателя!
Стихотворението е една цяла голяма метафора, изградена с помощта на множество по-малки и може да бъде урок за това как се ражда истинската стойностна Поезия! Аплодирам те с респект!!!


RE: Зад маските лицето е константа
от secret_rose на 31.10.2017 @ 08:29:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Разкошен ритъм и метафори, беше ми удоволствие да прочета @—;—