автор: felisia

той е Адските пламъци в които изгаря душата ми
той е Лекия полъх на вятъра, който лекува я после
той е Ехото, което отвръща, когато крещя безнадеждно
той е Всичко, което преди съм сънувала нощем

той е Ангел на който повярвах безумно
той е Ласка, която докосна сърцето ми
той е Емоция, която минава през тялото
той е Въздуха, който пълзи в дробовете ми

той е Алено слънце, което потъва в морето
той е Ледено цвете на моя прозорец през зимата
той е Есен, която ме позлатява
той е Врабчето, което от мен се страхува

той е Арка от рози под която минавам
той е Лист на който изливам поезия
той е Единствен, това осъзнавам
той е Венеца от есенни листи в косите ми

той е Абаносова нощ и студена и страшна
той е Любов от която се чупят и костите
той е Еделвайс, почти неоткриваем
той е Вихрушка, която отнася покоя ми.