автор: Angelche

Дъждът отми последната сълза,
не плача вече.
Опитах се да разбера,
защо пороят ме повлече.
През камъни понесе ме
на пръски ме разбива,
а побирам се във шепи,
ранима колко съм открива.
Как искам да изплувам,
брегът не спря да ме отблъсква,
по камъните се препъвам
и силата ми ме напуска.
Но спирам вече да се боря
в окото пак сълза проблесна
тя нека си тече на воля.
Предавам се,
в пороя искам да изчезна.