автор: mitkoeapostolov

Чук-чук, вътре ли си, бабо? Няма отговор. Открехвам вратата. Мирише- повръщано, урина, фекалии. От тук нататък повече не дишам с носа.
В стаята се строяват две легла, от двете страни на вратата; лявото е поставено на земята, като се загледам само матрака е на пода, другата част е изнесена; дясното изглежда като леглата по хижите с метални парапети в горната и долната част. На лявото легло е приседнала жена и гледа телевизор. Прави ми впечатление, че жената е много ниска; това е жена-джудже. На дясното легло се издига планина от одеала и завивки. Леглото изглежда празно. Бабо, тук ли си, бабо?
*
Тук съм, сине. Как си? Ти с колелото чак до село ли си дошъл? С тези къси шорти. Ще настинеш, бе баба. Ще те болят коленете като остарееш. Стига бе, бабо. Няма да остарея. Влизай вътре да се преоблечеш веднага, че си потен. Добре. После какво ще правим? Направила ли си вече план? Цяло нощ не съм спала. Ей тук всичко съм записала. Първо, ще ми обърнеш два квадрата да насея марулята. После, ще обереш високите салкъми от асмата. След това ще извадиш дървените колове на доматите и краставиците. Накрая ще оскубеш пипера. Да разчистим двора за оран. Добре, бабо. Дадено. Направила съм липов чай на печката. Сипи си една чаша да си сгрееш гърлото.
*
Тук съм, чува се немощен глас в подножието на планината, но човек не се вижда. Пристъпям, ала миризмата ме бута назад, въпреки че не дишам през носа. След още една крачка се подава чорлава глава. Тялото под планината се е сторило на ембрион. Две ръце се протягат към мен и треперят. Сине, идваш точно на време. Тъкмо исках някой да ме вдигне да седна. Добре, бабо. Ето, хващам те под мишниците и хоп, седнала си вече. Не така, искам да легна по гръб. Добре, бабо. Ето, дърпам ти краката надолу и отново лежиш на гръб. Не така, ниско ми е под главата. Слагам ти тогава това одеалце под възглавницата. Така добре ли е? Не, искам да седна. Правя се, че не съм чул. Донесъл съм ти банан, бабо. Нали е мек. Искаш ли да хапнеш?
*
Обяда е готов, сине. Леле, колко съм гладен. Какво има за ядене? Направила съм задушени картофи с чубрица и лук. В чинийката отстрани си извади туршия. Чесън ще ядеш ли? Ще ям. Браво, каква хубава работа си свършил. Ммм, че вкусна манджа. Радвам се. Да взема да ти оплета един пуловер и едни чорапи за зимата? Може. Какъв цвят? Синьо-зелено. Аз се наядох. Да легнеш да поспиш та да имаш сила следобед. Добре. Айде, и аз ще легна в другата стая.
*
Не мога да ям легнала. Добре, ето повдигам те пак да седнеш. Така става ли? Да. Ето ти малко банан. Не искам. Как така? Сто пъти поръчах на майка ти да не ми праща тия сухи банани. Искам домати- хем са меки, хем сочни. Добре. И вафли и бисквити ама и те да са меки. Добре. Сине? Да, бабо. Къде се намирам? В дом за стари хора. Това го знам. Коя стая. Дванадесет. Какво е това дванадесет? Първата или втората? Втората. Кажи им, сине, да ме преместят в първата. Защо? Бият ме, сине. Ако знаеш само как ме налагат. Млатят ме с юмруци. Не мога да си седна на задника. Не е вярно, подвиква жената-джудже. Понякога я навикват, защото не слуша, но никога не я удрят. Бият ме, продължава да стене баба. С подробности разказва как я бият. Накрая спира, усмихва се и любопитства: кажи нещо хубаво.
*
Да ми разкажеш за твоето село, бабо, че не мога да заспя тази вечер? Какво да ти разкажа? Как си срещнала дядо. Ами как. Излизам на седянка един ден и гледам го на мегдана свири на акордеон. Цялото село се събрало. Едни пеят, други танцуват, аз се влюбих. А той? Какво той. Нищо. Свири си, вирнал главата, хич и не поглежда към мен. Как го излъга? Баща ми много градини имаше, а дядо ти агроном. Казах на татко, че съм харесало агрономчето и той го покани у нас на другия ден. Премених се в новата носия, дето си я бях взела от събора и така станаха нещата. Ами ти? Няма ли вече някоя мома да вземеш?
*
Ще се женя, бабо. Идната пролет. Усмивката, обаче, вече я няма. Вместо нея пак историята. Бият ме, синко. Налагат ме с юмруци. Ще се женя, бабо. Бият ме. Обичам те, бабо. Стига си ми викал, че ме обичаш. Все едно съм тръгнала да умирам. Извинявай, не знам какво друго да кажа. Тръгвай си, сине. Хайде стига. Сбогом, бабо. Обичам те.