Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 728
ХуЛитери: 1
Всичко: 729

Онлайн сега:
:: valchebnica

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБаба
раздел: Избрано проза
автор: mitkoeapostolov

Чук-чук, вътре ли си, бабо? Няма отговор. Открехвам вратата. Мирише- повръщано, урина, фекалии. От тук нататък повече не дишам с носа.
В стаята се строяват две легла, от двете страни на вратата; лявото е поставено на земята, като се загледам само матрака е на пода, другата част е изнесена; дясното изглежда като леглата по хижите с метални парапети в горната и долната част. На лявото легло е приседнала жена и гледа телевизор. Прави ми впечатление, че жената е много ниска; това е жена-джудже. На дясното легло се издига планина от одеала и завивки. Леглото изглежда празно. Бабо, тук ли си, бабо?
*
Тук съм, сине. Как си? Ти с колелото чак до село ли си дошъл? С тези къси шорти. Ще настинеш, бе баба. Ще те болят коленете като остарееш. Стига бе, бабо. Няма да остарея. Влизай вътре да се преоблечеш веднага, че си потен. Добре. После какво ще правим? Направила ли си вече план? Цяло нощ не съм спала. Ей тук всичко съм записала. Първо, ще ми обърнеш два квадрата да насея марулята. После, ще обереш високите салкъми от асмата. След това ще извадиш дървените колове на доматите и краставиците. Накрая ще оскубеш пипера. Да разчистим двора за оран. Добре, бабо. Дадено. Направила съм липов чай на печката. Сипи си една чаша да си сгрееш гърлото.
*
Тук съм, чува се немощен глас в подножието на планината, но човек не се вижда. Пристъпям, ала миризмата ме бута назад, въпреки че не дишам през носа. След още една крачка се подава чорлава глава. Тялото под планината се е сторило на ембрион. Две ръце се протягат към мен и треперят. Сине, идваш точно на време. Тъкмо исках някой да ме вдигне да седна. Добре, бабо. Ето, хващам те под мишниците и хоп, седнала си вече. Не така, искам да легна по гръб. Добре, бабо. Ето, дърпам ти краката надолу и отново лежиш на гръб. Не така, ниско ми е под главата. Слагам ти тогава това одеалце под възглавницата. Така добре ли е? Не, искам да седна. Правя се, че не съм чул. Донесъл съм ти банан, бабо. Нали е мек. Искаш ли да хапнеш?
*
Обяда е готов, сине. Леле, колко съм гладен. Какво има за ядене? Направила съм задушени картофи с чубрица и лук. В чинийката отстрани си извади туршия. Чесън ще ядеш ли? Ще ям. Браво, каква хубава работа си свършил. Ммм, че вкусна манджа. Радвам се. Да взема да ти оплета един пуловер и едни чорапи за зимата? Може. Какъв цвят? Синьо-зелено. Аз се наядох. Да легнеш да поспиш та да имаш сила следобед. Добре. Айде, и аз ще легна в другата стая.
*
Не мога да ям легнала. Добре, ето повдигам те пак да седнеш. Така става ли? Да. Ето ти малко банан. Не искам. Как така? Сто пъти поръчах на майка ти да не ми праща тия сухи банани. Искам домати- хем са меки, хем сочни. Добре. И вафли и бисквити ама и те да са меки. Добре. Сине? Да, бабо. Къде се намирам? В дом за стари хора. Това го знам. Коя стая. Дванадесет. Какво е това дванадесет? Първата или втората? Втората. Кажи им, сине, да ме преместят в първата. Защо? Бият ме, сине. Ако знаеш само как ме налагат. Млатят ме с юмруци. Не мога да си седна на задника. Не е вярно, подвиква жената-джудже. Понякога я навикват, защото не слуша, но никога не я удрят. Бият ме, продължава да стене баба. С подробности разказва как я бият. Накрая спира, усмихва се и любопитства: кажи нещо хубаво.
*
Да ми разкажеш за твоето село, бабо, че не мога да заспя тази вечер? Какво да ти разкажа? Как си срещнала дядо. Ами как. Излизам на седянка един ден и гледам го на мегдана свири на акордеон. Цялото село се събрало. Едни пеят, други танцуват, аз се влюбих. А той? Какво той. Нищо. Свири си, вирнал главата, хич и не поглежда към мен. Как го излъга? Баща ми много градини имаше, а дядо ти агроном. Казах на татко, че съм харесало агрономчето и той го покани у нас на другия ден. Премених се в новата носия, дето си я бях взела от събора и така станаха нещата. Ами ти? Няма ли вече някоя мома да вземеш?
*
Ще се женя, бабо. Идната пролет. Усмивката, обаче, вече я няма. Вместо нея пак историята. Бият ме, синко. Налагат ме с юмруци. Ще се женя, бабо. Бият ме. Обичам те, бабо. Стига си ми викал, че ме обичаш. Все едно съм тръгнала да умирам. Извинявай, не знам какво друго да кажа. Тръгвай си, сине. Хайде стига. Сбогом, бабо. Обичам те.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.10.2017 @ 09:32:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 03:06:07 часа

добави твой текст
"Баба" | Вход | 7 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Баба
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 24.10.2017 @ 12:38:58
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина разтърсва! :(


Re: Баба
от verysmallanimal на 24.10.2017 @ 11:17:52
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво! Поздрав :)


Re: Баба
от mitkoeapostolov на 24.10.2017 @ 22:52:30
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря

]


Re: Баба
от leslieshay на 23.10.2017 @ 20:01:39
(Профил | Изпрати бележка)
Ох... Разплаках се.


Re: Баба
от mitkoeapostolov на 24.10.2017 @ 22:52:01
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се, че историята ми е достигнала до читателя.

]


Re: Баба
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.10.2017 @ 15:42:41
(Профил | Изпрати бележка)
Леля ми беше в дом за стари хора. Като се разболя я преместиха в другото крило, където ги лекуват. Уж..! При едно мое посещение ги заварих да я "къпят" с маркуча направо със студената вода от чешмата... Тогава си казах, че никога няма да дам майка си в старчески дом. Но не знам има ли правилно решение, когато работиш, ти самия си на квартира, живееш сам, тичаш сутрин на работа, на обяд се връщаш да я нагледаш, тоалираш и нахраниш, ако ти позволи, защото тя е вече на легло и изобщо не става... "мъчението", което мама избра за мен, беше само 3 месеца, съжали ме и си отиде в другия свят, но аз останах да ме измъчва мисълта, че не направих всичко необходимо за нея...
Извини ме, този разказ ме цапардоса в лицето с незатихващото чувство за вина към собствената ми майчица...


Re: Баба
от mitkoeapostolov на 24.10.2017 @ 22:48:28
(Профил | Изпрати бележка)
Ситуацията с баба е много сходна. Аз обаче не чувствам вина. Докато баба беше с разсъдъка си направих всичко възможно да и помагам. В сегашната ситуация, дори да седя до леглото й денонощно, това няма да върне предишната баба. Обичам я сега не по-малко от преди. Благодаря за личната история. Щастлив съм, че моята ситуация е докоснала вашата- това е емпатията желана от мен като автор, която считам за едно от най-висшите качества на организмите във вселената.

]


Re: Баба
от malovo3 на 23.10.2017 @ 14:34:19
(Профил | Изпрати бележка)
Чете се на един дъх. Поздрави!


RE: Баба
от Angelche на 23.10.2017 @ 14:55:38
(Профил | Изпрати бележка)
Това " Обичам те бабо" направо ме разплака....


RE: Баба
от mitkoeapostolov на 24.10.2017 @ 22:41:44
(Профил | Изпрати бележка)
тази реплика от разказа е истинска. като пишех я чувствах във себе си и въпреки че е много клиширана, се опитах да я поставя в ситуация, в която да предам истински емоционален заряд. Щастлив съм, че за вас се е получило.

]


RE: Баба
от Angelche на 24.10.2017 @ 23:18:39
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам колко клиширана е, но боде право в сърцето!
И боли от спомени и умиление.....
Емоционалният заряд направо гърми и то точно на място!
Поздрав за това:)))

]


Re: Баба
от secret_rose на 23.10.2017 @ 10:15:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Не знам как да коментирам...
Разтърси ме.
Животът е...