автор: apostola

Доброглед е на града балкона,
а под него- тихата река.
Той е тук зелената икона-
на разстояние една ръка.

Тук- отгоре- с радост аз надничам.
Виждам го градчето и на длан.
В неговата древност се заричам
и във светлия му ден желан.

Тук денят е ведър и синее.
Тук го греят слънце и луни.
Огнен изгрев тука аленее-
пред безкрайните му висини.

Тук се сбират пътищата стари.
Тук градът показва своя чар.
И до днес от дните си прастари
бавно си тече река Арчар.

Тя си тихичко по път шумоли.
Хвърля лека свежест над града.
И във свойте сенчести подмоли
крие плахи рибени стада.

Тук са, Боже, влюбени жените.
Тук се раждат техните чеда.
Тук минават дните, съдбините...
Тук оставя Димово следа.