автор: Angelche

Да помълчим,
така ни е хубаво.
Да помълчим
и да чуем нашата приказка.
Дори когато мълчим
говорят ръцете,
разказват ни чувствата.
И там в тишината
нежно шепнат очите,
с тях ме прегръщаш
и съм толкова мъничка….
А приказката е чудна,
малко цвете в ръката ти,
прокарваш го през съня ми
с умението да ме обичаш.
Да помълчим,
нали така ни е хубаво….