Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 840
ХуЛитери: 1
Всичко: 841

Онлайн сега:
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКротка приказка за буйни души
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

Огромна и неумолима есента
легна облекчено
в слисаните пазви на дърветата,
листата с изпогризани от нетърпение пръсти
се разделят с прикованите си тела
и неусетно разкъсани от отшелническия шум на дните
с теб, изгнанико, изгарящ в недрата ми,
продължаваме нататък.

По топлите оврази на изворните ти ръце
гадая имало ли ни е
или сме само кротички ереси,
измислени от небрежни богове,
забравили, че е твърде късно да се умира,
когато си под упойката на две огромни,
ненаситни есенни очи.

Как да не повярваш тогава,
че в теб покълват птиците
и небето е вече твое сърце.


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.10.2017 @ 12:34:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 06:27:43 часа

добави твой текст
"Кротка приказка за буйни души" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кротка приказка за буйни души
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 29.10.2017 @ 17:03:54
(Профил | Изпрати бележка)
Каква ти кротка приказка! Нима привидната дрямка на есента може да укроти стремящото се към небе сърце :))))))))) Разточителен разкош са думите ти тук, Дес! Дори не мога да преценя кои са най-впечатляващи. Дали легналата в пазвите на дървото есен, с която се опитваш да приспиш емоции. Дали необузданият стремежът на листата към свобода, разделяйки се с прикованите тела на дърветата. Дали желанието да се отдадеш на ненаситните есенни очи и на естествения полет на душата нагоре.
Вплела си емоции в думите. Предпазливо си се разголила в цветните есенни листа, но може ли да се удържи любовта, която те носи на крилете на птиците :))))) Много ти отиват точно тези цветове и емоции. Здрасти, Дес :))))))))))))


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 29.10.2017 @ 18:13:01
(Профил | Изпрати бележка)
За пореден път се изумявам как ме разчиташ до последното небенце чак, прозрачна съм ти, нищо не мога да скрия от твоя четящ ум.:) Как да не се радвам, че те има, екс-рей такъв.{}

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от tearfly на 27.10.2017 @ 19:59:21
(Профил | Изпрати бележка)
…Есента ляга, и всичко се случва извън нея, макар че, лежейки, тя си мисли точно обратното – мисли си за онези реки, които приковават нозете ѝ в миналото, за онези корени, които я държат в настоящето и онези литнали гълъби, теглещи я към бъдещето…на кого принадлежи – на себе си – и не,не, да, да…вещерско е „когато си под упойката на две огромни, ненаситни есенни очи.”…така някак си чувствам аз нещата, четейки… и сякаш над Есента витае вечното и тя тегли изгнаника към него(вечното).


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 27.10.2017 @ 20:20:31
(Профил | Изпрати бележка)
Това е съвършената рецензия, как изчопли до костица всяка дума, всеки смисъл, уж скрит, интелектуално предизвикателство мое.:) Аз отдавна съм просто симулакрум на човек.{}

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 26.10.2017 @ 14:12:02
(Профил | Изпрати бележка)
"Огромна и неумолима есента
легна облекчено
в слисаните пазви на дърветата,..." - впечатляващ образ!
Поздрави!


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 26.10.2017 @ 19:05:26
(Профил | Изпрати бележка)
Такава я видях и такава я описах - нищо впечатляващо.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от ANG на 26.10.2017 @ 13:19:58
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
енергийна напитка


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 26.10.2017 @ 19:03:31
(Профил | Изпрати бележка)
Ни веднъж през живота си не съм гаврътвала такова нещо и нямам наблюдения за ефектите.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от ANG на 27.10.2017 @ 17:25:51
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
така ми подейства

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 27.10.2017 @ 18:37:43
(Профил | Изпрати бележка)
Следователно есенната ми космогония енергизира.:)

]


RE: Кротка приказка за буйни души
от sliver на 25.10.2017 @ 21:35:04
(Профил | Изпрати бележка)
Няма кротички ереси ;) Само сресани, ноооо, ветрецът дебне ;)


RE: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 26.10.2017 @ 09:00:25
(Профил | Изпрати бележка)
В защитения кафез на думите всичко е възможно и нищо не може да ти се случи, освен да си разбиеш главата в първия срещнат вятър.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от sofia_air на 25.10.2017 @ 14:32:24
(Профил | Изпрати бележка)
Красив възторг от живота! Така както само ти можеш да го изречеш, за да останем шокирано-безмълвни след силното въздействие на думите ти, Деси!


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 25.10.2017 @ 16:32:03
(Профил | Изпрати бележка)
Може би всички ние сме семена от древна гора, която чака да избуи шокирано-безмълвна.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.10.2017 @ 13:42:46
(Профил | Изпрати бележка)
Как е възможно очите винаги да си остават ненаситни, дори и в ден като днешния, когато сякаш самият живот се присвива до едно дребно камъче заклещено в уретрата на човек с бъбречна криза? Кое ни кара да прегаряме един по друг или да се давим в стремления и томления? Толкова сме незначителни в неуспешната си имитация на падащи, изсъхнали в основата си есенни листа, че дори не можем да излезем от черно-белите графити на битието си. И все пак се търсим, падаме и се търсим със слепите си пръсти... Отгледай нежните птичета загнездени в сърцето ти и ги пусни да отлетят в правилния момент. Може би правилният човек ще бъде точно на пътя им...


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 24.10.2017 @ 20:19:48
(Профил | Изпрати бележка)
Ако знаех отговорите, щях да се заема с фалшифициране на ценности или пък с трафик на идеи за поетично живеене.:) Но острите скули на планините вътре в нас са денонощно далеч едни от други, така че есенно жълтите ни очи са способни да преместят магнитния полюс.

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от libra на 22.10.2017 @ 21:26:47
(Профил | Изпрати бележка)
да..любовта дава крила с които можеш да стигнеш почти до небето :)
наистина е кротко усещането, което идва от текста..
:)


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 22.10.2017 @ 21:36:09
(Профил | Изпрати бележка)
Като един същий думоукротител се изявявам.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.10.2017 @ 09:49:48
(Профил | Изпрати бележка)
само да премигнеш и слънчевият лъч
искрящ по облите камъчета на двора -
същите, които хрущят под стъпките на есента
чак до прага на вратата ти -
придобива сладък меден оттенък,
с малцовите нотки на шумолящи сухи листа

(измислени сме, да, от небрежните богове в зениците ни...
или бяха без-брежни те? ;)


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 22.10.2017 @ 10:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
Без брегове и в небрежност гарантирана
пируват зеничените богове,
измислят есенни момичета
със шумолящи стигми есенни
напряко през сърцето.
Премигвам и вече знам -
стъпките ми свършват
на прага на каменното небе.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.10.2017 @ 09:16:56
(Профил | Изпрати бележка)
Помъдряваме през есента :)
Топлинка си!


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 22.10.2017 @ 09:49:49
(Профил | Изпрати бележка)
Не всички, не всички, аз съм си все така тъповата.:)))

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от malovo3 на 21.10.2017 @ 21:06:58
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, тези есенни очи..... Красиво е!


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 21:15:40
(Профил | Изпрати бележка)
След края на всяко стихотворение започва вечността - красиви са точно тези очи, а не думите.:)

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от rady на 21.10.2017 @ 13:13:14
(Профил | Изпрати бележка)
Замислих се дали има кротички ереси... И в заглавието и тук, оксиморонно се усмихваш, но все пак се усмихваш, есенна и кротка!


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 13:20:52
(Профил | Изпрати бележка)
Любовта е кротичка ерес или поне става кротичка, като я приемеш завинаги до себе си.:) А усмивката е единственото ни човешко оръжие.{}

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от secret_rose на 21.10.2017 @ 13:01:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Покълване е това :)


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 13:11:48
(Профил | Изпрати бележка)
Словесно разпролетяване преди зимните буйства.:)))

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от secret_rose на 21.10.2017 @ 13:14:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
При нас има красива история, разказва, че мъжките ръце са топли извори, женската утроба - нива. А семето на истината посява Бог :)
Когато откриеш своя извор, дръж ледовете далече @--;--

]


Re: Кротка приказка за буйни души
от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 13:24:10
(Профил | Изпрати бележка)
При мен ледове не виреят, просто няма как да удържат на изстъпленията ми.:)

]