Хартията е смачкана и пожълтяла,
но нескопосаните опити на Бог да пише поезия
все още чакат някой да ги прочете.
Тези налудничави драсканици за любов
може би ще бъдат разбираеми,
ако изобщо някой се опита,
погледнати през лупата на някоя сълза
или през капка дъжд,
което всъщност си е същото.
Студено е, влудяващо студено,
но никой не обича дрипите,
и миризмата на хербаризирано кокиче
не е достатъчна на никого за пролет.
Там някъде измежду всичките омрази и любови,
Под триумфиращите купища боклук,
Господи, моля те, много те моля, остави и за просяка
Малко простичка нежност,
Която да си сложи в джоба -
Ей така, за из път.