автор: LeoBedrosian

Кой броди в пустошта
и стъпва през нощта
по ланшни сухи клони
и тъй съня им гони
на морни таласъми
и дяволите сънни?

Това е съвестта
на минали лета
от добрини несторени
и нервите оголени
на хиляди злини
във черни, лоши дни.

Тоз бродник, съвестта
скиталец в пустошта
на лепкавите нрави
и калните дъбрави
ще ни проводи, знам
във пъкъла ни "Срам"!