автор: ganima60

Листата златни тихичко се ронят,
земята е приготвила за тях легло,
цветно и красиво е циганското лято,
то кара люлякът отново да цъфти.

Слънцето топло и приятно гали,
лятото стои, не иска да си ходи,
светлината на деня се е събрала ,
във чаша руйно вино.

Птиците и те мълчат през есента,
повечето от тях са тръгнали на юг,
листата паднали не са мъртви,
танцуват валс,прегърнати от вятъра.

Ела ,есен,добре си ми дошла,
облечена в пъстра булчинска премяна,
венчай се със моята душа,
с твоята красота ще съм благословена.