автор: pastirka

Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив,
на трохи колеблив,
с белег в стомаха
от гвоздей ръждив,
в моя живот
ще ухае надежда,
чакам я още,
макар да изглежда
точка в безкрая...
наивно е, зная,
но продължавам
да си мечтая,
като гладник
за софрата във рая,
как най-накрая,
как най-накрая,
моят животец
и мен ще нахрани
с гозбите, сготвил
за шепа избрани.