автор: daro

До вчера с тях си пиехме ракията,
а днес вече редя възпоменания…
с вода и брашно,
и черна хартия.
Не, не ги превръщам в кумири,
моите най-тихи приятели!
Те си остават в душата ми –
драги и мили.
Набъбват лицата им смачкани
и сякаш, бистрите притоци
в белите вени се вливат.
Сухи дерета на бъдещи спомени,
дълбоко на глътки попиват.
Стискам зъбите,
мълча и почиствам
с изстискан мокър пешкир,
паметта им.
Моите най….