Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: LexParsy
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13701

Онлайн са:
Анонимни: 59
ХуЛитери: 10
Всичко: 69

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Albatros
:: d-Zen
:: strinka7
:: Zvon
:: pastirka
:: bukvist
:: LexParsy
:: LATINKA-ZLATNA
:: leslieshay

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПростичко казано
раздел: Избрано поезия
автор: secret_rose

Преди да потъмнее моят сън
и този свят да обрече на тленност
безкрайните ливади на зората,
преди, когато плисвах се навън
и трупах босонога светлина
с мушиците на утрото
в душата ни,
от някъде зашепваше и ти
с най - нежните напеви на звездите.
И римите - пространствата от мечти -
улавяха копнежа на очите ни.

Красива е без тебе вечерта.
От всеки вдъх се ражда тишината и.
Железните портали се топят
в самотното призвание за святост,
и аз, понесла източен саван
наместо рокля,
слизам в храма златен,
за да блести над този изболян
и влюбен свят
изконното ми лято.

А толкова обичах есента...
Дали я помниш, все така отронен,
далечен,
в благоверната следа
на сладкото ухание на спомена...
Защото аз избистрих до сребро
неведомите пътища на мрака.
И се завръщам в седмото ребро,
където, знам, от сто живота чакаш.


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.10.2017 @ 17:57:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Бахур
автор: lordly
145 четения | оценка няма

показвания 16452
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Простичко казано" | Вход | 6 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Простичко казано
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.10.2017 @ 01:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Много красиво! Благодаря за удоволствието!


Re: Простичко казано
от secret_rose на 14.10.2017 @ 13:34:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
И аз благодаря, Инди @—;—

]


Re: Простичко казано
от libra на 13.10.2017 @ 21:12:29
(Профил | Изпрати бележка)
простичко казано любовта е тази, която ни кара да пишем..:) някои пишат за повече хора, други за един единствен човек..

поздрав за красивото стихотворение :)


Re: Простичко казано
от secret_rose на 13.10.2017 @ 21:42:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Или може би отсъствието и, копнежът по нея...

Благодаря, Либре :)

]


Re: Простичко казано
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.10.2017 @ 23:04:23
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже нямам думи в малката си кошничка, а и заглавието просто задължава, само пристъпвам на тихи пръсти по окрайнините на съня ти, и тихо, някак есенно промълвявам: Браво, момиче! Възпяла си в един прибран букет блянове, очаквания и умори, и красиво си го завързала с панделката на нечие предстоящо утро.
Животът е най-красив и безценен под първите слънчеви лъчи, докато оглеждаш смеха си в други влюбени очи...


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 23:13:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Така било, казват... :)
Но аз съм снежната кралица и зинданът ми е построен от счупени, криви огледала.

Благодаря ти, Ели

]


Re: Простичко казано
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.10.2017 @ 22:01:32
(Профил | Изпрати бележка)
"Безкрайните ливади на зората" в които ти, магнетично момиче, си се плисвала "навън", ще помнят, където и да се намираш, как
"трупаш босонога светлина". Този удивителен и само твой "изболян и влюбен свят", скътан " в сладкото ухание на спомена", наистина избистря "до сребро неведомите пътища на мрака". Дори мрака в нашите души избистря, защото умееш да градиш с думи един по-хубав и стойностен живот.
Благодаря ти, Маги, за това, че пишеш толкова въздействащо, че да съпреживея редовете от написаното като шум от крилете на моите мисли!


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 22:13:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Тъкмо чета Пабло Неруда... - нека споделя с теб възторга си от чувствената му поезия:


Я люблю тебя здесь,
Где в темных соснах запутался ветер,
Где мерцает луна над волной бродячей
И тянутся дни, похожие друг на друга.

Танцуют в тумане неясные тени.
Чайка горит серебром на фоне заката.
И парус порой. И высокие-высокие звезды.

Черный крест корабля.
Одинокий,
Прихожу на заре и даже в душе своей чувствую влажность.
Шумит и снова шумит далекое море.
Это гавань.
Здесь я люблю тебя.

Здесь я люблю тебя, и напрасно тебя горизонт скрывает.
Я люблю тебя даже среди этого холода.
Порою плывут поцелуи мои на тяжелых больших кораблях.
Корабли эти рвутся туда, куда им вовек не доплыть.
Мне кажется, я так же забыт, как этот проржавленный якорь.
Как печалей причал. К нему пришвартован лишь вечер.

Как устала моя бесполезно голодная жизнь!
Нет у меня того, что люблю я. Ты так далеко.
С горечью вижу, как лениво спускаются сумерки.
Но тут надвигается ночь и петь для меня начинает.
Луна заставляет кружиться и сны и мечты.

На меня твоими глазами смотрят огромные звезды.
Я люблю тебя — и поэтому темные сосны
Поют на ветру твое имя бубенцами иголок.

]


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 22:16:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
За римите - пространства от мечти - трябваше да е... "пространствата" с това "та" нарушава ритъма. Сега го видях. Явно съм пропуснала...

]


Re: Простичко казано
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.10.2017 @ 22:48:32
(Профил | Изпрати бележка)
Права си, усетила си излишната сричка, но тя наистина променя само ритмиката, а не съдържанието, на което аз се възхищавам!

Благодаря ти за споделеното удоволствие от преведеното на руски стихотворение на Пабло Неруда, ненадминатия чилийски лирик, който получи и нобелова награда за любовната си поезия!
Знаеш ли, правя някакъв неосъзнат паралел между теб и световния класик и в главата ми изплува една негова мисъл:
"Във всичко в този свят има част от моята душа". Имам усещането, че ти си го казала, може би защото момичето, написало романа "Извезани души", умее във всяка написана дума да вгради част от себе си и е способно така да ни подари целия свят, пречупен през погледа на чувствителната си душа...
Простичко казано- обичам и поетичните и прозаичните ти творчески съзерцания, Меги!

]


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 22:53:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
И всичко, всичко е душата моя -
дори безкрая, сенките, прибоя
на тежките от самота вълни.
Дори и зрънцето, което ще кълни
щом слънчев лъч го приюти в покоя си.

@--;--

]


Re: Простичко казано
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 13.10.2017 @ 13:29:09
(Профил | Изпрати бележка)
Изпитах желание като отговор на написаното от теб да ти изпратя едно мое по-старичко стихотворение. Казва се

КОПРИВЕНА БОЛКА

Чистите сълзи не репетират
как се ходи бос по острието.
Те като кокичета напират
под снега на чуждата превзетост.

И с въпросите си капковидни
вертикално противопоставят
себе си на думите обидни.
С нежност неспасяема - спасяват.

Вятърът понякога се скрива
зад очите ни ... да ги попие.
Мисли си, че плачем от копривата.
Той познава болката. И ние...

]


Re: Простичко казано
от secret_rose на 13.10.2017 @ 15:39:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Мария... Мария... толкова нежно и красиво пишеш..
Така ми резонира всяко редче в тази изповед...
Понякога, когато чета твои стихове, сякаш виждам себе си в тях...

]


Re: Простичко казано
от leslieshay на 12.10.2017 @ 20:02:46
(Профил | Изпрати бележка)
Трябва да се съглася с Маркони :) И да добавя, че вплиташ думите, нови и стари, в едно невероятно красиво пано, което ни разкрива частички от вътрешния ти свят. Тези дни прочетох доста от публикуваните ти тук творби и мога да ти кажа, че "гласът" ти е толкова специфичен и така гладко се лее, че съм сигурна, че мога да те разпозная и без да видя, че ти си автора :)


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 21:00:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Българският език, който учих в чужбина, бе един архаичен, старинен, изумително красив :) Този, на който пиша сега да призная, че го усвоих в интернет :)) Иначе говорех смешновато някак.
Благодаря, Лесли, радвам се, че нещо те е докоснало...

]


Re: Простичко казано
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 12.10.2017 @ 19:13:32
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/
Този твой дракон умее да чака - сто живота по сто...


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 19:15:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
:))) не, вече не чака, но аз си му пиша :)
В оригинала, в последното изречение не е сто живота, а сто еона. Сто живота са твърде малко за този ад :))
Но за хулите така е добре. Благодаря!

]


Re: Простичко казано
от Markoni55 на 12.10.2017 @ 19:40:50
(Профил | Изпрати бележка)
толкова простичко е казано, че те разтърсва до дъно. И това е точно талантът - разбираемо и простичко да докосваш дълбоко и силно. Може би това, че си далеч от тук е най-големят ти шанс да съхраниш една изразност, която тук вече се е опошлила, жаргонизирала, изстръгнала се е от корена. При теб срещам красиви думи, излезли вече от употреба, а толкова звънящи и точни. Скоро ми гостува един художник от Македония. Приятно ми беше да чувам думи забравени, думи изхвърлени от речника на ежедневието ни, несправедливо напъдени, а толкова смислени, носещи аромат на вечност. Поздрави.

]


Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 20:58:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Колко е тъжно, ако е така... Толкова е красив езикът ни. Трябва да го съхраним.
Благодаря, Ваня..

]