автор: mitkoeapostolov

- Скъпи, харесва ли ти лабрадора?
- Да.
- Съгласен ли си да го купим?
- Скъпа, говорили сме много пъти- не понасям миризмата, нямаме време да го разхождаме, не разполагаме с излишни пари да го храним.
- Аз ще се грижа за него.
- Скъпа, не става дума за това.
- А за какво?
- Едно такова начинание трябва да е общо. Домашният любимец е като дете- трябва и двамата да го желаем.
- Аха. А как тогава го желаеше с Aна?
- Това беше различно.
- Как?
- Скъпа, мисля, че се разбрахме да оставим миналото.
- Мен миналото не ме интересува. Просто прилагаш двоен стандарт.
- Не е така. Казвал съм ти, че…
- Ох, добре стига. Писна ми от твоите философии. Хайде да си вървим, че ще подгизнем в този дъжд.
Жената хвана мъжа под ръка и го повлече напред. Огромният черен чадър ги покриваше докато се опитваха да прескачат локвите по пустите софийски улици.
- Скъпа, спомняш ли си, че в събота вечер съм на мач с момчетата. Бях ти споменал миналата седмица.
- На никакъв мач не си.
- Наистина ли ще направиш така?
- Как?
- Да се цупиш заради тъпото куче.
- След като не мога да имам куче, ти ще стоиш вкъщи и ще ме забавляваш. Няма да стане аз да играя прилежна домакиня докато ти се шляеш с другарчета.
- Ами излез и ти с приятелки.
- Айде моля ти се не ми казвай какво да правя.
Двамата продължиха да вървят мълчаливо. След две преки стигнаха до колата. Жената седна на шофьорското място, а мъжът се настани до нея. Не проговориха до вкъщи. Оправиха се и всеки си легна от своята страна на леглото без да си кажат лека нощ.
На другия ден мъжът стана в шест. Подготви се за работа и тръгна без да подвикне към спалнята.
*
Жената отвори очи след като входната врата хлопна. Не беше спала цяла нощ. Време беше да подреди живота си и кучето беше само повод. Реши да отмени всички клиенти преди обед и да отдели малко време за себе си. Обади се във фризьорския салон. От там и казаха, че ще оправят графика. „Ще го оправят ами, как няма да го оправят? Нали аз съм собственик“.
Както беше по гащи и тениска се пльосна на фотьойла в хола. Взе химикал и лист и остави ръката и сама да пише.
*
Мъжът пристигна на работа.
- Как е?- попита един от колегите.
- Става.
- Колко ще закъснее проекта за новия модул?
- Не знам. Трябва да проверя.
- А колко ще струва допълнителната разработка за софтуерното решение?
- Не знам, не съм говорил с доставчика.
- Ясно.
Нищо не беше ясно. Хич не му се работеше. Въпросите от колегите го дразнеха. След като осъзна, че нищо няма да успее да свърши се обади се на директора, че излиза по работа без да обяснява подробно. След половин час влезе в любимия ресторант. Как да си нареди живота с тази жена? На времето баща му го беше научил когато се чуди какво да направи да вземе лист хартия и химикал, да раздели листа на две, в едната половина да напише положителните последствия на решението, в другата на отрицателните; накрая просто да преброи кои са повече и да действа.
*
„Обичам го. Още първия път, когато влезе в салона за красота разбрах, че това е моят мъж. Висок, рус, със сини очи. Винаги съм харесвала такива мъже.
- Какво работите?- попита го Гери, която го подстригваше.
- Софтуерен инженер съм.
- Нямам представа какво значи това.
- Имате ли телефон?
- Да.
- Влизате ли в интернет?
- Да.
- Ами аз правя сайтове като тези, в които влизате.
- Ахаа.
Колко беше мил. Как успя да обясни нещо толкова сложно с такива прости думи. Имаше само един недостатък- вече беше зает. Погрижих за това. Но щом аз успях да го прелъстя, защо някоя друга да не го прелъсти от мен? Странно. Победих бившата му, Ана, а все си мисля за нея и ме е страх. Постоянно се сравнявам с нея. Искам да я победя пак и пак. Сега като съм сама, мога да си призная- целият цирк с лабрадора беше просто ревност. Аз мразя кучета. Но какво да се прави? Никой не е идеален. Обичам мъжът до себе си. За него съм готова на всичко. С лабрадор и без лабрадор. Той е моят мъж.“
Стана от масата, облече си дънките, сложи си риза и изхвърча към супермаркета. Купи пиле, тика масала, кимион на прах, кардамон, индийско орехче, канела, консерва доматено пюре, сметана за готвене и джинджифил. Прибра се вкъщи, извади тенджерата от шкафа под мивката и започна да готви. Обади се в салона да отмени и следобедните си часове. Като приключи с кулинарната изненада изчисти цялата къща, прибра разпилените му дрехи и сгъна прането. След това се изкъпа, разкраси се, обу си черните копринени жартиери, облече си дантеленото боди, извади сатенена рокля и сложи червените лачени токчета. Беше готова.
*
След като разграфи листа на две, мъжът старателно надписа първата колона- предимства, две точки: красива, страхотен секс, предприемчива. Втората колона получи заглавие недостатъци и следното съдържание: сприхава, завистлива, ревнива, не ме оставя да излизам с приятели, не харесва майка, не обича да пътуваме в чужбина, иска да си купим лабрадор. Последната дума я удебели и подчерта. Нямаше нужда да брои. Отговорът беше ясен.
Спокойно допи чашата с наливна бира. Облегна се назад и се замисли. Колко прости са работите в живота, а ние сами си ги правим сложни. Извика сметката, плати я и се отправи обратно към офиса. На бистър ум успя да получи новата оферта от доставчика и да договори по-добри условия. Като разбра за станалото, шефът го повика и му каза:
- Още две такива сделки и бонусът ти се удвоява.
Настроението му се повиши. Затова когато след работа тръгна с нетърпение да се оправи с кучката на лицето му грееше усмивка.
*
Завари апартамента празнично подреден, но празен. На леглото в спалнята лежеше бележка- Напускам те.
Той приседна до бележката, погали лабрадора Сара, който носеше в ръцете си и въздъхна.