Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anilev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13692

Онлайн са:
Анонимни: 54
ХуЛитери: 10
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: Marta
:: fightingone
:: konstantin_lakov
:: rady
:: lamarinnn
:: pastirka
:: sylviamak
:: gfstoilov
:: LeoBedrosian
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМедальон
раздел: Любовна лирика
автор: bbobbibgbs70

Аз горд съм, че съм имал като теб жена.
Красива, умна, бляскаво-въздушна,
шумна гръмотевица обречена.
В очите заслепени от любов-
с копнеж за щастие.

Есенни цветни хармонии
в залеза на обичта ми.
Ти си медальонът
във гърдите ми.
Светулката и пътепоказателят.
Топъл нежен вятър.
Мога да ти пожелая само щастие
във синхрон със мойта
примиримост
и глава наведена
с поглед към усмивката
ти вече чужда си за мен,
с този леден дъжд.
Изгарящ ме с красиви спомени-
болезно- нестинарски,
но които като рицар пазя
във сърцето си,
прободено, кървящо,
и отворено за теб завинаги.
За цял живот и след това
отдаденост боядисана,
тореадор догонващ
сам мечтите си,
загубено излитащи
от мен към слънцето.
Аз видимо изкупих
всичко със вината си,
виж-побелях и остарях.
И си спечелих тиха самота.
Необратимо плачеща,
защото съществуваш-
възкръснал водопад
в мечтите и сълзите ми.
Никой няма да те обича,
както аз те обичам,
моя прекрасна и единствена
звезда си ти.
Недостежима и пленителна.
Бисер мой затворен в мида.
Аз твой съм
и ще бъда винаги
обичан с
липсващата
твоя топлина
към мен.
Кръвта ми само топли ме
и ме обрича на любов.
Готов съм да умра за теб
когато ти поискаш...
Дъгата във очите си ми ти.
А аз обречен съм да те обичам.
В този и във другия живот.
Завинаги отрових се
с любов непостежима,
недокосната и истинска.
И това е щастие.
Да си безсмъртен,
със това,
че ти умираш
с името любов
във пролетта... 2017


Публикувано от anonimapokrifoff на 10.10.2017 @ 11:42:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   bbobbibgbs70

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Едем XIX
автор: LeoBedrosian
221 четения | оценка 5

показвания 12064
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Медальон" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.